Община Сливен

Дневен коментар на журналиста Георги Даскалов: Йовано, Йованке

---
28.10.2013 / 13:01

На 20 октомври на 89 години в Белград почина бившата първа дама на бивша Югославия Йованка Броз, трета съпруга на покойния югославски президент Йосип Броз Тито. Тя беше погребана с военни почести, премиерът Ивица Дачич държа реч, с която от името на държавата си призна греховете към нея и се извини, а събралото се множество скандираше “Югославия”.

Йованка Броз беше легендарна жена на още по-легендарния си мъж, символ на, както пишат вестниците във всичката бивша Югославия, една цяла епоха, по която мнозина все още въздишат. Тя беше обичан герой не само от западната преса, но и от хората в Югославия, а някои стигат дотам да твърдят, че прекрасната македонска (или българска, все тая) песен “Йовано, Йованке” е писана специално за нея.

 

Това сигурно не е вярно, но е вярно, че наследниците на нейния съпруг зрелищно загубиха всичко, което той с ум, воля, много търпение и умело лавиране между великите сили създаде.

 

Тито беше роден от баща хърватин и майка словенка, но направи за Сърбия повече, отколкото кой да е “прави сърбин”. Сърбия беше доминиращата република в югославската федерация. Но сръбското величие не беше главното постижение на Титовия режим.

 

Главното беше, че Тито и Югославия отказаха да следват сляпо московския комунизъм и предпочетоха да отстояват интересите на хората в собствената си държава. За разлика от българските комунисти например. За наш`те комунисти интересите на Москва бяха – и все още са – с предимство спрямо българските.

 

На Тито например и през ум не би му минало да даде Македония на България. Но българските комунисти бяха на крачка от това да харижат Пиринска Македония и предадоха на Скопие костите на Гоце Делчев.

 

Най-голямата печалба за всички югославяни от Титовото управление беше, че те не бяха насила вкарвани в ТКЗС-та, можеха да си работят и печелят частно, а комуто не се харесваше, можеше свободно да работи из цяла Европа. Сега стотици хиляди сърби, хървати, словенци получават европейски пенсии и това изобщо не е за пренебрегване.

 

Скоро се запознах с един такъв сърбин, родом от село близо до Ниш. Повечето от трудовия си стаж е изкарал в Западна Европа – Германия, Швейцария, последните десетина години в Малта, където се е и осигурявал и откъдето ще получава и пенсия – около 500 евро. При цени в Сърбия около, че и под българските. Например токът е по-евтин. Бензинът и той. И цигарите. И ракията.

 

Но и тези, които получават само сръбски пенсии, са далеч по-добре от българските си колеги. Не че са цъфнали и вързали, но средната пенсия в Сърбия е около 500 лева. В България е наполовина.

 

Сръбската пенсия е около 70 процента от заплатата. В България никога не е било повече от 35.

 

Да не излезе, че се вторачвам само в парите. Най-важното всъщност е, че Тито не откъсна Югославия от света. Хората не живееха в страх, можеха свободно да пътуват, да работят – и развиха европейски манталитет. Включително и политиците. И те крадат, но все пак не в такива размери, в каквито го правят нашите комунета, учейки се от руските.

 

Заради това Титово наследство сърбите и всички – вече бивши – югославяни – трябва да са му благодарни во веки веков. И те са, както се вижда.

 

А ние пък тъгуваме по Тодор Живков.

 

Кой както го разбира.

 
 

Copyright © 2008-2018 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев