Община Сливен

Бенджамин Франклин измислил смяната на часа

---
27.10.2013 / 11:56

Тази нощ в 4 ч мръднахме часовниците си с един час назад и така преминахме към зимното часово време. Разбира се, изисква се известно време организмът да приеме промените. В медицината дори има специален термин за подобно състояние - десинхроноза, което е нарушаване на синхрона между механичния и биологичния часовник. При повечето здрави хора са нужни около 2-3 седмици, за да се адаптират. Смяната на зимно и лятно часово време често е съпроводена с намаляване на имунитета, умора, безсъние, раздразнение и нежелание за работа.

 

В древността е измервано местно видимо слънчево време - времето на слънчевия часовник. Така че всеки град на практика използвал свое собствено време. През ХIХ в. с разпространението на механичните часовници и появата на железниците се появила нуждата от по-широка координация за това колко е часът. Първата часова зона е създадена през 1847 г. от железниците на Великобритания, които започват да използват Средно гринуичко време (GMT).

През 1879 г. шотландско-канадският инженер Сендфорд Флеминг за пръв път предлага въвеждането на часови пояси в целия свят. Около 1900 г. вече почти целият свят е разделен на часови зони, повечето от които използват за основа времето на някоя местна астрономическа обсерватория без връзка с GMT. Отнема десетилетия, преди тези зони да се приведат до време с относително кръгло отместване спрямо Гринуич.

 

В началото на ХХ век в много страни е въведено лятно часово време, което днес продължава да се използва главно в умерения пояс. Тази система е замислена основно за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване използването на дневна светлина. При лятното часово време часовникът се измества с един час напред от реалното.

Твърди се, че първият автор на идеята за лятно часово време е американският политик Бенджамин Франклин. Направил го със свое писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. Предложението му обаче било по-скоро хумористично - полу на шега той казал, че вечно напрегнатите (по тогавашните критерии!) парижани могат да стават и да лягат час по-рано.

Чак през 1907 г. Уилям Уилет публикува своя труд "Пилеене на дневна светлина". Но така и не успява да убеди британския парламент да го приеме въпреки изложените солидни доводи.

Идеята за лятно часово време трябвало да поизчака още - за пръв път се осъществила на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война.

В България с решение на правителството то е въведено едва на 1 април 1979 г.

Не всички страни и днес обаче преминават към лятно часово време, като по-голямата част от тях са от Африка и Азия. Не обичат да си местят часовниците напред-назад (и съответно не го правят) и щатите Аризона и Хаваи.

 

От есента на 2011 г. руснаците също се отказаха от превъртането на часа два пъти годишно. Тогава президентът Дмитрий Медведев подписа указ, с който отмени промяната във времето. Като мотив бяха посочени неудобствата за хората от промяната. В сила остана лятното време заради по-дългия ден.

Актът предизвика множество дебати и във Великобритания, но повечето медии скочиха срещу идеята. "Дейли мейл" нарече подобен закон "вампирски".

/Труд/

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев