Община Сливен

КРОСС: Бащата на българската корупция е сливналията Христо Гендов

Гендов
21.03.2013 / 08:59

Съвременниците му го описват като баща на българската корупция, който накрая си намерил майстора в затвора.

Първомайсторът на българската корупция е живял в Пловдив. Това е барон Христо Гендович, съобщават авторите на книгата „Забравеният град” Петко З. Петков и Владимир Балчев.

Според тях той дори не е никакъв барон, а типично парвеню от зората на 20 век.

Наследниците на Гендович обаче твърдят, че колоритният българин е съратник на Чинтулов и Левски и че е участвал в строежа на първата жп линия в България.

Каква е историята на сливенския благородник?

Христо Гендов е роден през 1848 г. в Сливен и е син на местния търговец Иван Гендов.

„Баща му го изучил добре. Дядо знаел 5 езика и станал преподавател по география и история”, разказва внучката на Гендов – Марияна. Синът на барон Фон Гендович – Борис си спомня как някогашният благородник му разказвал, че бил личен познат на Левски и че е членувал в основания от него революционен комитет.

Борис Гендов е запазил снимка на някогашния учителски колектив в Сливен, на която баронът е сниман рамо до рамо с Добри Чинтулов.

„Моят баща взема дейно участие в революционните борби, за което е арестуван и хвърлен в затвора на Русчук (Русе), откъдето приятели му помагат да избяга. Вече на свобода, той се заема с търговия, като търгува главно с царска Русия”, четем в спомените на сина.

Като куриер на Левски попаднал в Русенския затвор, но успял да избяга през Румъния за Одеса. Там се включил в просветно-политическото движение за освобождение на България, добавя внучката Марияна.

Всъщност, образът на спорната от историческа гледна точка личност е изграден изцяло върху данните и семейния архив, предоставен на авторите от двамата родственици.

От тях научаваме, че Христо Гендов е придружавал руските войски и им е помагал като преводач, обслужвайки главно ген. Данденвил. За смелостта си е бил удостоен от руския цар Алекандър Втори с титлата барон. Това било официално обявено от княз Дондуков на един прием в Пловдив и било израз на признателност от руския царски двор за неговите заслуги по време на Руско-турската война.

Веднага след освобождението на България от турско робство започва и стремглавото забогатяване на барона. „Натрупал доста пари от изпълнението на военни поръчки за източнорумелийската милиция и жандармерия. После накупил имоти, а като влиятелен член на Либералната партия умножил богатството си”, пишат авторите на „Забравеният град”.

Баронът действително е бил депутат в 10 народни събрания. Участвал е в строежа на първата жп линия в България, изградил моторна мелница на р. Тунджа и стъкларска фабрика в Перник. През 1890 г. купил земята около Народния театър и построил нашата къща – 7-етажна, с локално парно. Тогава е била най-високата сграда в София.

Великолепната барокова къща на ул. “Левски” 7 и до днес впечатлява с разкоша си. Тя е реституирана на наследниците, а преди това е ползвана като военен хотел и офицерски стол. До 1966 г. в нея се е помещавало заведението “Бамбука” - на бамбуковите маси се събирал елитът на София.

По това време барон Фон Гендович вече бил много влиятелен и уважаван политик.

„Неизменно с фрак, цилиндър и бастун, возен от най-бляскавия файтон в града, притежател на най-скъпите коне”, показват луксозния му стил Петко З. Петков и Владимир Балчев.

В книгата си те описват някогашния депутат като „украса на Парламента”, за него се разказвали легенди. „Тежко на този народен представител, който се опита да прекъсне речта му. Фон Гендович светкавично го отрязвал с „аристократичния” възглас: Млък бе, диване!”, става ясно от книгата.

А като го упреквали, че не мисли за избирателите си, Гендов сърдито отговарял, че негови избиратели са собствените му пари – те работят за него и той работи за тях.

Пресата по онова време съобщавала, че Гендов е станал милионер „със спекулантство и гешефтарлък”, но, също като и днешните политици, баронът не обръщал внимание на журналистите. В края на 19 век той решил да построи къща и на аристократичната пловдивска улица „Бетовен”. Изкопът бил готов, когато общинските власти напомнили на сливналията, че трябва да иска официално разрешение.

Строежът продължил, а с проекта бил натоварен известният под тепетата архитект Йосиф Шнитер. Направил той къща за чудо и приказ и шармантната сграда била готова през 1894 г. Тогава гръмнал скандал, тъй като се разбрало, че Христо Гендов е направил къщата си без строително разрешение.

„Нито се покаял, нито признал вината си, а се опитал да прехвърли всичко върху гърба на безукорно честния архитект Шнитер. Номерът не минал и Гендович станал първият пловдивчанин, глобен за незаконно строителство”, разказват авторите.

Друг случай, описан от тях, е свързан отново с глоба – баронът пасял кравите си в парка на Бунарджика.

Вестниците непрекъснато го критикували, накрая му лепнали прозвището първомайстор на българската национална корупция. През 1920 година обаче късметът на сливенския благородник му изневерил – правителството на земеделците вкарало барона в Сливенския затвор. Освободили го на 1 май 1923 г., тъкмо когато на площада червените оратори поздравявали работниците с Деня на труда.

/КРОСС/

 
 

Copyright © 2008-2017 Агенция "СЕДМИЦА" - Сливен | RSS емисия | Статистика | Статистика

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев